Пекинските дневници

Пекинските дневници

Blog Article

- Нямам думи! Взриви ме направо. Най-страхотната свирка, която са ми правили, направо отмалях.

Там също имаше кладенче. То е скрито в шумака под село. Там неговата Пенка всяка сутрин и всяка вечер ходи…

И той я заследи в небесата. Тя дълго се въртя във висинето, като ту бавно се спущаше надолу и с неподвижни криле правеше широки кръгове в простора, ту мощно трепваше и стремително се издигаше и чезнеше в лазура.

Как се пише книга: Мария Нориега и Невена Митрополитска

Още нови кръвосмешение Разкази кръвосмешение Кратки истории

За деца Елин Пелин пише предимно: лирични стихотворения, поеми и басни, хумористични разкази и сценки, преразказва и сам пише приказки, съставя христоматии и читанки, изпълнени са с ведър хумор и жизнелюбие.

За нас Контакти Политика за поверителност Информация за бисквитки

Първо аз бях отгоре, вкарвам ѝ го бавно, внимавам да не я боли или нещо друго, тя само ме подкани:

Пристигаме ние там – приятно селце разпръснато по склоновете на планината, поляни, горички, голямо разстояние между имотите – свобода и спокойствие. Нашите хора – имат къща с голям двор, която граничи с поляни и горички. В и около двора – селскостопански постройки, обори, градина, беседка, тераси, кокошки, пуйки, биволи, коне, абе селска идилийка и страшно много работа... Съответно, отишли сме, ще помагаме с каквото можем, баба ми ще се види с братовчед си и така. Митко (мъжът на Ели) малко след като отидохме и се разприказвахме – набит, леко дебел, с големи загрубели ??????? ръце, абе видял е доста тежка работа, а аз съм добре сложен, що-годе атлетичен, но дланите ми са осезаемо по-дребни и запазени от неговите лапи, нямам шкембе, нямам и чак такава сила, нито неговите ежедневие и интереси, съответно нямахме много общо. Той си е малко по-груб и директно се опита да ме бъзика:

Игуменът остава глух за болезнените молитви на вярващата. Жената поставя своя дар – “игличка със синя топчица”. Възмутен от неспазения обичай – да не се влиза в църквата преди биенето на камбаните – гони мирянката и изхвърля на земята иглата. В резултат на своето коравосърдечие, камбаната не издава нито звук. Игуменът рухва на земята. Трескаво търси причината за това знамение. Прозира сторения грях и трескаво търси иглата. В мига, в който я забожда обратно, става чудо. Камбанният звън пронизва тягостната тишина без човешка намеса.

Ей тук вече, явно я докоснах с нещо, дето казах, защото клекна до мен погледна ме и ми каза:

В лицето на опасността човек трябва да проявява воля и решителност и да знае, че преодолее ли препятствията – става по-силен.

- Ако шишането мереше с окото, устрелил бих тая проклета птица.

Сивушка отвори очите си, погледна умилително господаря си и пак замижа